Изграждането на проекта „Музей на Геодезически факултет“ се базира на концепцията за културно-историческата и професионална идентичност, както и за повишаване на цялостната мотивация на студентите в УАСГ за усвояване на знания. Все повече млади хора изпитват необходимост от това, да се докоснат до историческите корени на своята бъдеща професия инженер-геодезист и да разкрият основополагащите принципи на геодезията, картографията и фотограметрията.
Професионалната реализация на всеки бъдещ специалист, завършил УАСГ изисква демостриране на високоспециализирани знания, умения и компетенции, поради силна обществена необходимост.
Въпреки сравнително кратката, от историческа гледна точка, история на Геодезическия факултет, бурното развитие на технологиите доведе до морално остаряване на част от използваните уреди и инструменти.
Музеят на Геодезически факултет, УАСГ е създаден през 2023 г. Основа за неговото създаване беше научен проект на тема „Дигитални геодезически двойници в УАСГ“ № БН 270/23 с ръководител проф. д-р инж. Теменужка Бандрова. Oще два научни проекта по ЦНИП в УАСГ допринесоха за пълната му реализация.
Използвани са ресурсите, които бяха получени въз основа на научен проект на тема „Създаване на 3D модели на архитектурни обекти въз основа на хибридна технология за лазерно сканиране“ № БН 261/22 с ръководител: гл.ас. д-р инж. Цветелина Атанасова-Евденова.
Сканираните атласи и карти са предоставени след работата по проект на тема „Създаване на цифров картографски архив и каталог на картографски издания“, БН-167/14 с ръководител проф. Петър Пенев.
За успешната реализация на музея са работили колеги от Геодезически факултет, Архитектурен факултет и Строителен факултет: проф. д-р инж. Теменужка Бандрова, проф. д-р арх. Стоянка Иванова, доц. д-р инж. Любка Пашова (НИГГГ), доц. д-р инж. Борислав Александров, доц. д-р инж. Нела Здравчева, доц. д-р инж. Силвия Маринова, гл. ас. д-р инж. Силвия Кацарска-Филипова, гл. ас. д-р инж. Цветелина Атанасова-Евденова, гл. ас. д-р инж. Добромир Филипов, гл. ас. д-р инж. Яна Липийска, арх. Лидия Чобанова, ас. инж. Стиляна Любенова, ас. инж. Мариян Генчев, студентите Елия Стоянова и Зорница Найденова и още 43 студенти от специализация Картография и ГИС, Фотограметрия и дистанционни методи и от специалност Опазване на културното наследство.
Геодезията е една от древните науки за определяне на формата, размера и външното гравитационно поле на Земята като функции на времето. Терминът идва от старогръцки γεωδαισία или geodaisia и означава „разделяне на Земята“. Геодезията е точна наука, поради което е тясно свързана с математиката, астрономията и физиката. По поречията на р. Нил в Египет, както и по поречията на реки в Месопотамия, Китай, Индия и други антични държави хиляди години пр.н.е. геодезията е била използвана за инженерни проучвания и разпределение на земята, прокарване на канали и пътища, изграждане на водоснабдителни, напоителни и отводнителни системи, построяване на укрепления, дворци и храмове, пирамиди и др. От строителството в тези държави получаваме сведения за методите и инструментите за измерване, които са ползвали древните народи.
Възможността за изследване на Земята от разстояние – първоначално с въздушни снимки, а по-късно с помощта на сателити –значително промени геодезическата наука през XX век. Развитието на компютърните технологии съществено допринесе за внедряване на съвременните технологии, методи и инструменти в геодезията.
Геодезия
Тази част на изложбата разглежда отделни дисциплини на геодезията. Измерването на земното гравитационно поле служи за определяне на точната форма на нашата планета. Изгражданите опорни точки, стабилизирани на специално избрани места, прецизно заснети и маркирани на терена, се свързват в геодезически мрежи. Определянето на техните координати в единна геодезическа координатна система са основа за решаване на всички останали геодезически задачи. Извършването на геодезически измервания и други проучвания цели създаване на топографски и кадастрални карти и планове, както и други графични материали.
Представени са някои геодезически инструменти от общата колекция на музея. Те са използвани за решаване на важни задачи при измерване и определяне на разстояния, ъгли и височини на точки от земната повърхност.
Фотограметрия
Поради голямото си значение темата за фотограметрията е представена в отделен раздел. Фотограметричните снимки могат да бъдат направени или от позиция на Земята (наземна фотограметрия) или от въздуха (аерофотограметрия и сателитно заснемане). Наземната фотограметрия играе особено важна роля за инженерните проучвания и във високопланинските райони. Въздушните снимки, от друга страна, осигуряват важна основа за топографски проучвания с редица приложения.
Изложбата показва стари фотограметрични инструменти и апарати
Картография
Геодезическата работа води до създаването на карти. Тази част от изложбата представя нашата колекция от исторически карти, атласи и инструменти за картографиране.